Астрофизикът Никола Каравасилев: Какво значи да си комуникатор на науката?

Как се пали искрата на любопитството за още знание при децата? Лесно ли се разбиват грешни митове при възрастните? Или какво значи да си комуникатор на науката? Отговор на този въпрос дава астрофизикът Никола Каравасилев. Той е сред водещите млади учители по физика и астрономия в България. Никола обучава гимназисти от цялата страна, които се подготвят за международните състезания по астрономия, физика и астрофизика и е ръководител на няколко олимпийски отбора, които редовно печелят медали от най-престижните световни състезания по природни науки. Той е и вдъхновяващ учител по наука на малките ученици до 4. клас в ЧНУ Izzi Science for Kids.

Не пропускайте на 19 октомври Никола Каравасилев ще бъде един от лекторите на научно-популярното събитие „Science Bricks: Наука с кауза“, което се провежда в подкрепа на българските олимпийци по природни науки.

Никола Каравасилев специално за MediaBricks.bg: Какво значи да си комуникатор на науката?

За мен да си комуникатор на науката е едно призвание, изискващо комбинация от много умения и лични качества. Това е човек, който може да представи сложната наука по разбираем и достъпен за аудиторията език. Това обаче никак не е лесно.

На първо място научният комуникатор трябва да се съобразява с публиката, пред която говори или за която пише. Има огромна разлика дали това са деца на 8 години или възрастни хора, за които се предполага да са завършили поне средно образование. Малките деца приемат света около себе си твърде буквално. Те все още нямат изградено абстрактно мислене, но в повечето случаи нямат и насложени грешни представи за света около себе си. Това означава, че за тях цялата научна информация трябва да се представи чрез образи, които те могат да видят около себе си. Опитът ми показва, че децата много се впечатляват от атрактивни научни демонстрации и експерименти. Повечето от тях дори имат желание за активно участие в тях. Именно така, според мен, се запалва онази искра на любопитството им, която ги кара да искат да се занимават с наука.

При възрастните основен проблем е, че твърде често те вече имат изградена някаква предварителна нагласа, която в много случаи е погрешна, поради огромното море от информация, в което живеем. Много често се налага да се разбиват митове. При тях е по-лесно да се обясни нещо сложно по абстрактен начин, но пак трябва да се внимава. Използването на формули и сложна терминология трябва да се избягва, като пак трябва да се търсят прости начини научната истина да бъде обяснена.

И тук е време да се спра на друг основен момент в научната комуникация – научната достоверност. С това няма как да е правят никакви компромиси! Пред публика не е допустимо да се използва никаква псевдонаука или друг вид научна халтура. Често казвам, че научният комуникатор трябва да прави разлика между опростяване и опростачване на науката. При първото сложната научна действителност се обяснява по лесен за разбиране дори и от непрофесионалисти начин. Това е градивно. Второто е вече когато науката се изопачава или фалшифицира, като това вече е деструктивно. Разликата между двете понякога е много тънка, но добрият научен комуникатор трябва да я владее във всяка една ситуация. Самият аз, подготвяйки своите лекции, прекарвам дълго време в обмисляне как да обясня някои неща по научен и в същото време достъпен начин. Тук е и мястото да благодаря на Любов Костова, която е основен инициатор на провеждането на конкурса Fame Lab и Софийския фестивал на науката. Това са двете мероприятия, които ме изградиха като опитен научен комуникатор.

Физиката е сложна наука. Това го знаят всички – особено тези, които са я изучавали по-задълбочено. Но физиката може да бъде представена по начин, който да е разбираем и за най-малките деца. Тя може да бъде много интересна наука, от която децата наистина да имат полза. Моята роля е именно в това да предам на моите ученици знанията по физика, като в същото време ги вдъхновява да се занимават с тази наука и в бъдеще. За мен е ясно, че не всички мои ученици ще станат учени. Но моята цел е всеки от тях да разбира света около себе си и да има изградено критично мислене и умения за анализ на нещата от заобикалящия ни свят. Това е много важно за всеки образован човек.

След всичко казано, мога да обобщя, че да си научен комуникатор не е лесно, но лично за мен е изключително забавно и интересно. С течение на времето осъзнах, че сцената е едно много приятно място и в последните години дори не бих казал, че изпитвам някаква сценична треска. Не на последно място научната комуникация е и много отговорна дейност. Нейната роля е да изгражда научния светоглед на широката публика, а в същото време и имиджа на науката пред обществото (все пак хората трябва да знаят какво правят учените и за какво получават финансиране).