За четвърта поредна година фондация „Карол Знание“ проведе анкета свързана с науката, образованието и предприемаческите нагласи сред академичната общност у нас. Тази пролет фондацията се допита до широк кръг от млади учени, преподаватели, учени и студенти, които отговориха на много въпроси свързани с реализирането на научните достижения в България. Един от основните акценти, който се откроява в резултатите от анкетата е, че 75% смятат, създаването на бизнес университетски инкубатори за правилен механизъм, който ще даде възможност за реализиране на научни проекти.
Близо 60% от анкетираните биха потърсили възможност да развият идея или проект в университетски инкубатор, ако в тяхното висше училище има такъв.
Анкетата „Предприемачество в академичните среди“ на фондация „Карол Знание“ и тази година е предвестник на ново издание на тяхното безплатно обучение „Предприемачи в науката“. Към него всяка година има и конкурс „Предприемач в науката“ с награда от 30 000 лева стипендия. В първото издание на конкурса голямата награда спечели проектът за електронно хапче EnhanCAP на д-р Иван Лютаков. Той получи финансиране за проекта си „Механично електронно контролирано хапче“ в размер на 30 000 лв.
Второто издание бе още по-оспорвано и фондация „Карол Знание“ реши, че двама млади учени си поделят голямата награда в конкурса „Предприемач в науката“. Това са д-р Илиян Попов и инж. Недислав Веселинов с проектите им – за батерия магнезий-въздух и за изграждането на планетариум в София.
В третото издание на конкурса победител е д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Неговият проект в конкурса бе „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“.
От фондация „Карол Знание“ допълват, че традиционно всяка година в анкетата задават въпроса „Обмисляли ли сте възможност да направите стартъп?“. „През 2018 г. се обърнахме към докторанти и млади учени от сектора на био- и нанотехнологиите, като 44% от участниците бяха посочили, че се занимават с приложна наука. Тогава от всички анкетирани 9% бяха заявили категорично, че ще регистрират своя компания, а 27% са проучвали и обмисляли тази възможност. Година по-късно се обърнахме към докторанти и млади учени от инженерните науки, изкуствения интелект и автоматизацията. В тази сфера предприемачески настроените се оказаха много повече. Тогава 7% отговориха, че имат сериозни намерения за стартъп, 38% – че искат, но не знаят как, а 25% са търсили информация за това и обмислят. Миналата година освен докторанти от инженерните науки попитахме и учени, които разработват нови материали и технологии. 42% отговориха, че обмислят свой стартъп. Тази година попитахме по-общо представителите на академичната общност. 28% отговориха категорично, че искат да създадат свой старъп, 34% са търсили информация и се готвят по въпроса, 30% искат, но не знаят как. Всички утвърдителни отговори са 92% и само 8% никога не са обмисляли своя компания.“, обясняват от фондацията.
Този впечатляващ резултат се дължи до голяма степен на включването на студенти в анкетата, както и на факта, че по традиция в допитването се включват проактивните и предприемчиви представители на академичните среди.
Ако 92% от академичните среди са обмисляли или обмислят по един или друг начин свой бизнес, оказва се, че 81% са готови да участват в спиноф с университета или института, в който работят. Това е неочакван резултат на фона на малкото подобни компании у нас. Вероятно тази нагласа се дължи на впечатляващите подобни практики в световен мащаб, доверието към собствените институции и познаването на екипите в тях.
Любопитно е, че преди две години толкова отговарят, че „биха обмислили тази възможност“, а само 10% казваха категорично „Да“. Миналата година въпросът беше дали учените обмислят спиноф с университета или институцията, в която работят и само 7% отговориха категорично „Да“. Тогава участниците също бяха само докторанти и млади учени, работещи в областта на новите материали и технологии, и инженерните науки.
Попитани какво пречи на българските университети и институти да инкубират компании, анкетираните не дават категоричен еднозначен отговор. Най-много ( 51%) са на мнение, че липсват опит и подготвени кадри в академичните среди, 44% – липсва финансов ресурс. 37% обаче посочват, че няма разбиране за подобна инвестиция.
Както всяка година, в анкетата има въпрос именно за връзката на бизнеса с академичните среди. 36% категорично заявяват, че няма такава. Това може да се приеме и като добра новина, ако се сравни с резултат от 60% през 2018 г. Тогава обаче анкетираните са само учени в сферата на био- и нанотехнологиите. През 2019 – 80% отговориха – „Не е добра“, а миналата година 62% отговориха, че у нас няма трансфер на технологии.
В тазгодишната анкета 30% казват „Не мисля, че се осъществява трансфер на технологии в моята организация“. 55% казват, че не знаят за такъв. Всяка година констатираме, че значителна част от анкетираните не знаят дали в тяхната институция има структура, отговорна за трансфера на технологии. Тази година те са цели 72%, а това са проактивни и предприемчиви представители на академичната общност, голяма част от които работят в областта на приложите науки.
