Фондация Карол Знание обяви предприемаческо обучение за млади учени и конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия. Днес ви представяме един от лекторите на обучението към проекта Създаваме предприемачи в науката – Александър Долашки.
[Тук може да прочетете интервю с мениджъра на проекта Нели Олова]
Александър Долашки е един от българите с научна кариера у нас и в чужбина, предпочели да останат в България. Той е създал своя производствена компания, чрез която е продължил научната си работа и е станал предприемач, без да се разделя с академичната дейност. Главен асистент в Института по органична химия на БАН от 2006 година досега. Завършил е Химикотехнологичния институт, сега Химикотехнологичен и металургичен университет, след това – магистратура в университета в Магдебург. Получава докторска степен по биохимия в университета в Тюбинген, Германия. Там по време на докторантурата си, в свободното време работи за Даймлер Крайслер и участва в сглобяването на C и S-класата на Mercedes – една от двете му работи, заедно с тази в бетонна фабрика.
В България го връща проект на НАТО – печели конкурс и се включва в научен екип за изследване на вид бактерия за пречистване на замърсени води. Условието било кандидатите да са с докторски степени, получени в Западна Европа, които ще работят в родината си. Така започва работа в Института по органична химия на БАН, където заедно с майка си – проф. Павлина Долашка провежда и изследвания върху свойствата на биокомпоненти от охлюви. Научните резултати го амбицират и през 2011 г. основава своя компания – „АЛЕКС 1977“ ЕООД за производство на хранителни добавки и козметика, в които се използва слузта на охлювите. Първоначално основната част от производството е за чужбина. Днес изнася в 12 държави, но половината от продуктите се реализират на българския пазар. Вече е разпознаваем и сред научната общност, и сред предприемаческата, и сред потребителите. Това се дължи и на многото награди, получени през последните години, сред които награда Питагор за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност през 2017 г., награда на БТПП Най-успешна иновативна фирма за 2015 г., приз Иновативно предприятие на годината 2016 на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Enterprise Europe Network – България, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и Норвежкия финансов механизъм.
Към професионалните си изяви вече добавя – лектор на Предприемачи в науката.
– Учен-предприемач, с успешна производствена дейност в България, без да се откъсвате от научната си дейност. Нещо повече, научната работа Ви мотивира да създадете компания, в която да използвате откритията си. Как самият Вие бихте дефинирал „предприемач в науката“?
– Най-общо казано, „предприемач в науката“ е човек, който притежава опит в дадена научна сфера и има ясна визия и идеи за практическа реализация на определени научни резултати. Предприемачът ги превръща в реален продукт и създава устойчив работещ бизнес.
– Разкажете за началото на вашия стартъп. Как се решихте да излезете извън сферата си на комфорт и да се захванете с нещо непознато, при това, без допълнително образование или обучения?
– През последните 15-20 години с научните екипи, с които работя в Германия, Белгия, Италия и България, получихме доста интересни резултати за свойствата и въздействията на биокомпонентите, изолирани от охлюви. Те имат изключително благоприятен ефект при регенериране на кожата, а също и при възстановяване на лигавицата на стомаха. Наред с получените данни, някои любопитни случки по време на научните експерименти в лабораторията, ме стимулираха допълнително да се замисля за реално приложение на изследваните биокомпоненти в практиката и евентуално създаване на продукт. Така в края на 2011 г основах фирмата „АЛЕКС 1977“ ЕООД. с цел производство на иновативни продукти на базата на екстракт от градински охлюв Helix aspersa. Екстрактът се получава след пречистване на слузта на охлюва, която е изключително богата на колаген, алантоин, еластин и други полезни биокомпоненти. Като всяко начало, свързано със създаване и разработване на нова фирма и нашето бе съпътствано с известни трудности. Трябваше да се запозная набързо с нови за мен материи, като счетоводство и финанси, например, но с много усилия и себераздаване от целия ни екип успяхме да стартираме фирмата и да създадем първия ни продукт – хранителна добавка за стомашно-чревни проблеми.
Мотивацията да видите реализацията на своята научна работа ли беше водеща или имахте чисто предприемачески амбиции да създадете бизнес?
– Първоначално надделяваше желанието да видя как научните ни изследвания и резултати се превръщат в иновативни продукти, но в последствие се засилиха и предприемаческите ми амбиции да развия бизнеса и да направя продуктите достъпни, така че да помогна на максимално широк кръг от хора. Една конкретна случка също повлия много за засилването на амбициите ми като предприемач. Още в самото начало, първият ни продукт помогна на една бизнес дама от чужбина да реши проблемите си с гастрита и при срещата ми с нея за първи път видях и усетих искрената благодарност на човек, на когото сме помогнали. За наш късмет, тази жена се оказа собственичка на голяма дистрибуторска мрежа за хранителни добавки в Централна Европа. Така стартира и нашият първи износ за чужбина и до днес тя е сред основните ни дистрибутори.
– С какъв капитал започнахте? С колко човека екип?
– Започнах със скромен капитал от няколко хиляди лева и екип от трима души, като с времето и инвестицията, и екипът нарастват пропорционално. Стремя се да подбирам за екипа си хора с предприемачески дух и да им давам нужната свобода, за да разгърнат максимално идеите си.
– Как в такъв малък състав успявахте да правите развойна дейност и в същото време да развивате производството и продажбите?
– В началото се налагаше да работим по 15–20 часа в денонощие, за да успеем да намерим клиенти, да произвеждаме продуктите и да развиваме фирмата. Имах късмет, че жена ми, която е магистър – биотехнолог се включи много активно с интересни идеи и много работа във всички процеси на бизнеса. Така с общи усилия намерихме подходящи контрагенти, които повярваха в нашата съвсем нова фирма и ни подадоха ръка за съвместно сътрудничество.
Жизнено важно за начинаещия предприемач е, точно в началните и съответно най-трудни моменти, да попадне на коректни, честни и работливи хора.
Ние имахме това щастие, поради което и до днес работим с повечето от тях.
– Самият Вие с какъв вид дейност се занимавахте основно? Какво се престрашавахте да делегирате?
– През годините смея да твърдя, че съм правил всичко във фирмата, особено в началото, когато бяхме само няколко човека. Това ми дава възможност и до днес да мога да преценявам къде и как за дадена дейност е нужна оптимизация. Все пак основното ми занимание беше самото създаване и производство на продуктите, като се консултирах с хора с дългогодишен опит в тази област и това ми помогна много. В течение на времето подбрах подходящите хора за определени позиции и в резултат делегирах правото на някои от тях да участват в производството, да дистрибутират продуктите, да презентират работата ни по изложения и научни конференции.
– Днес награждаваното иновативно предприятие с какъв екип учени разполага? Или позициите изключват научни титли?
– В момента чисто научният ни екип е от 5 човека, но от самото начало ние разработваме продуктите, като си сътрудничим с други учени от България и чужбина. Те не са пряко назначени във фирмата, но сътрудничествата ни с тях са изключително ползотворни за нашия бизнес.
– Как успявате да съчетаете научната работа в БАН с управлението на бизнеса?
– По принцип е доста трудно, но при нас науката и бизнесът са свързани и когато отиваш с желание на работа не усещаш, че работният ти ден е 12-14 часа, защото си увлечен и те минават почти неусетно. В самото начало беше най-трудно, но в последствие делегирах някои от задачите на хора от екипа ми и така по-успешно съчетавам научната работа и бизнеса.
– Този модел може ли да бъде кариерна възможност за повече амбициозни български учени?
– Да, разбира се. Ако са достатъчно амбициозни, дисциплинирани и преследват идеите си могат да открият практично приложение на научните си резултати и да създадат бизнес. Пожелавам им и поне малко късмет, защото ще им е необходим.
– Какви са причините твърде малък процент учени у нас да се стремят към кариера в индустрията и още по-малък – към създаване на собствен бизнес?
– Доста фактори могат да се изтъкнат, но основният е самото скептично отношение на голяма част от учените, които не вярват, че могат да създадат собствен успешен бизнес в България. Ето защо вашето начинание заслужава адмирации, като един от каналите на информация, по който повече млади учени могат да се запознаят с реални примери за успешни бизнес модели в науката и да се мотивират да стартират свой собствен бизнес.
– Каква беше Вашата лична мотивация да създадете бизнеса си в България, а не в Германия, например, където сте учил и сте имал възможност да останете?
– Моето желание винаги е било да се развивам в родината си. В Германия живях 6 години, докато работих по дипломната си работа, а после и по докторантурата си. И до днес продължават сътрудничествата ми с учени от тази страна и я посещавам ежегодно.
Обичам да казвам, че в Германия се чувствам много добре, но в България се чувствам отлично. Тук съм си в родния град с роднините, близките, приятелите и се чувствам в най-голяма степен в хармония със себе си. Това бе основната предпоставка, за да генерирам идеи, от които да стартирам своя бизнес.
– Имате ли патенти?
– Да, имаме няколко патента за биокомпонентите изолирани от слуз на охлюви, за машина за събиране на въпросната слуз, както и за протеина хемоцианин изолиран от кръвта на охлюви и други.
– Трябва ли да се стремят учените към патенти? Много често чуваме от тях, че патентите са скъпи и няма смисъл от тях, ако не са на фирма?
Учените трябва да се стремят към резултати, които в последствие да имат директно практическо приложение. Тогава по-лесно ще намерят фирма, с която да си сътрудничат или те самите ще си създадат такава и ще могат да пуснат патенти и да ги поддържат.
– Има ли митове за учените и бизнеса, които сте готов да развенчаете в Предприемачи в науката?
– Един от митовете, които съм чувал и не съм съгласен с него е, че от учен трудно може да стане бизнесмен. Считам, че когато човек на науката има ясна визия и хъс за практическа реализация на научните си идеи, много бързо по време на самия процес ученият започва да придобива бизнес умения и се превръща в предприемач.
– С какво бихте искал да предизвикате учените, които ще участват в обучението и ще се борят за финансиране като Предприемачи в науката?
– Тази стипендия е изключителен стимул за младите учени да получат страхотен начален старт в кариерата си. Аз самият преди години получих стипендия от НАТО и тя ме мотивира допълнително да се върна в България и знам колко е важна една такава подкрепа в точния момент. Бих искал да предизвикам учените да не се страхуват да експериментират, когато чувстват, че са на прав път. Именно тогава те ще могат да намерят своята ниша и потенциално поле за започване на собствен бизнес.
Текстът и интервюто са взети от сайта на фондация Карол Знание.
