Издателство „Изток-Запад“ публикува страхотната книга с писма между Алберт Айнщайн и Макс Борн – „Кореспонденция (1916 – 1955)“. Първото издание се появява през 1969 г. Преводът е правен по третото издание от 2005 г. Днес ви представяме две от писмата на Айнщайн. (предното писмо може да прочетете тук)
Историята от 1916 до 1955 г. играе важна роля в писмата. Централните научни теми в кореспонденцията между Айнщайн и Борн са теорията на относителността и квантовата теория. Но наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми. Айнщайн и Борн, проявяващи тотален интерес към обграждащите ги социални структури, взимат – страдайки и копнеейки – участие в съвременната си история.
– проф. д-р Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат
Настоящата книга съдържа кореспонденцията между Алберт Айнщайн и Макс Борн – 117 писма, разменени в периода между 1916 и 1955 г. Повечето са последвани от коментари на Макс Борн, направени по-късно. Включени са и няколко писма на Хедвиг (съпругата на Борн), Богуславски и Паули. Кореспонденцията е на немски с изключение на три писма на английски, които Борн изпраща на Айнщайн през войната. Първoтo издание се появява през 1969 г. Преводът е правен по третото издание от 2005 г.
Броени месеци след публикуването на кореспонденцията умира Макс Борн. Няколко години преди това са починали Волфганг Паули (1958), Макс фон Лауе (1960), Ервин Шрьодингер (1961), Джеймс Франк (1964), Лизе Майтнер (1968). С това в историята преминава един период на велики открития във физиката, преобърнал представите ни за света, в който живеем.
Писмата между Айнщайн и Борн следят в „живо време“ процесите на тези преобръщания, и то „от кухнята“. Те размишляват, дебатират и творят „в движение“. Пътем рисуват стоящи далеч от „шаблон“ и „канон“ портрети на свои съратници и опоненти, както впрочем и на историческите времена, през които преминават.
Началото на кореспонденцията съвпада в общи линии с момента на създаване на „мита за Айнщайн“. По това време зад гърба му е 1905, „годината на чудесата“, зад гърба му е и 1915, годината на създаване на общата теория на относителността. Отгласи от събития, съпътстващи създаването на този мит, могат да бъдат намерени например в писмата. Може да се каже, че представата ни за Айнщайн се покрива с представата за учения въобще.
неделя, 1 септември 1919 г.
Мила госпожо Борн,
Спрямо Вас имам съвсем гузна съвест, съвсем особено спрямо Вас, защото толкова рядко се докарвам до писане. Най-напред, за да не забравя, с удоволствие искам да опитам да притегля допълнителни институтски средства за Вашия съпруг, стига да е възможно – дано само имаме нещо за отпускане. – Аз скоро ще Ви издиря във Вашето уютно гнездо, нека сте иначе уж неразквартирувана, само чакайте! Това с Опенхайм се получи лошо; моята академична надница има връзка не с неговия портфейл, а с този на господин Копел. Въобще не знаех, че катедрата на мъжа Ви се финансира от О., аз познавам само тамошната обсерватория. Връзката между Опенхайм младши (със стария съм се срещал един-единствен път) и нас е от чисто частно естество и е свързана с философските дървени кончета на господин О. младши. Има трудност само с това, че съм обещал както на Вас, така и на господин О. младши, да живея там, дойда ли до Франкфурт; нейното преодоляване е отвъд силите ми – ще се оправим някак си. Нещата далеч не са толкова зле, както е с отговора на [Фридрих] Алтхоф, казал радушно и грубо на един отпаднал след обявяването на обещаната му професура: „Да не си мислите, че сте единственият, на когото съм обещал професурата?!“. Вчера при мен бе [Ото] Щерн. Той е въодушевен от Франкфурт и института. „Въодушевлението“ не ми се отрази толкова зле, във всеки случай много по-добре, отколкото Стриндберговата „Игра на сънища“.
Чудно хубава е любовта и почитта на господин [Лудвиг] Бибербах към себе си и неговата муза. Бог да му я съхрани, защото така се живее най-добре. Преди, когато хората живееха изолирано, такива оригинали представляваха почти изцяло правилото, защото те не срещаха лично никого, който да е на нивото им в тяхната специалност, а за тях друго освен специалността им не съществуваше. Относно политиката съм съгласен по-скоро с мъжа Ви, отколкото с Вас. Аз вярвам във възможността за развитие на Обществото на народите и вярвам също така, че свързаните с възникването му сложнотии ще изчезнат след някое време. Още сега противоположните интереси при Антантата са толкова големи, че някои неща вече се смекчават (конституционен инцидент заради Австрия; интервенция на Антантата в Силезия). Най-голямата опасност за бъдещото развитие се състои по мое мнение в това, че американците биха могли да се оттеглят; да се надяваме, че Уилсън би могъл да го предотврати. Не вярвам, че хората като такива биха могли да се променят, но вярвам, че е възможно и дори необходимо да се сложи край на анархията в междудържавните отношения, дори жертването на самостоятелност да е значимо за отделните държави.
Сега към философията. Това, което наричате „Марксов материализъм“, е просто каузален начин на разглеждане на нещата. Този начин на разглеждане отговаря винаги на въпроса „защо?“, но никога на въпроса „за какво?“. Към това не би могъл да ни отклони никакъв принцип на полезността и никакъв подбор. Ако обаче някой попита: „Защо трябва да се подпомагаме взаимно, да си правим живота по-лек, да правим хубава музика и да се опитваме да раждаме изящни мисли“, трябва да му се каже: „Ако не го усещаш, никой не може да ти го обясни.“ Без този приоритет ние сме нищо и е по-добре да не сме живели. Ако някой поиска да направи освен това опит за обосноваване, в който да доказва, че тези неща съхраняват наличното битие на човешкия вид и спомагат взаимопомощта, тогава с право се повдига въпросът „за какво?“, а отговорът на „научна“ основа би бил много по-безнадежден. Ако следователно някой пожелае на всяка цена да подходи научно, тогава може да се направи опит нашите цели да бъдат сведени до възможно най-малко, а другите да се изведат от тях. Това обаче ще Ви направи да загубите интерес.
Не съм съгласен с песимистичната оценка на познанието. Към най-красивото в живота се числи да схващаш взаимовръзките. Това бихте могли да отричате само в някакво съвсем мрачно, нихилистично настроение. Тук обаче нямате право да въвеждате Библията като свидетел. В Лутеровия превод на много места се казва: И той я позна; и тя му роди син. Той се казваше… С това обаче се свързва „дървото на познанието“. Работата няма следователно много общо с теорията на познанието в нашия смисъл. Или древните отци трябва да са изпаднали в това двусмислие? Нима за тези любители на главоблъскането и диспутирането нещата не изглеждат по подобен начин? –
Много Ви благодаря за хубавите фотографии. Снимката на мъжа Ви е прекрасна, но и той не е никак лош обект! Той още не е тук; много се радвам на идването му. Сегашните прекрасни дни прекарах в плаване с яхта, но с матроската си служба си докарах, за съжаление, нов зор (стомах), така че пак трябваше да пазя няколко дни леглото. Оттам идва и нечетливият почерк.
Поздрави и на двама ви
от Вашия Айнщайн
понеделник, 9 декември 1919 г.
Драги Борн!
Отличната ти статия във Франкфуртския вестник много ме зарадва. Сега обаче ти ще бъдеш точно като мен, макар и в по-малък мащаб, преследван от пресата и останалата паплач. При мен е толкова зле, че вече едва мога да дишам, камо ли да стигна до разумна работа. Тази статия на Дрил е забавна, защото въвежда демократичния метод на привличането и привикването на масата във философията. Оставям човека спокойно да вършее с бухалката си; жалко за времето, което ще струва отговорът до него. Спести си темперамента и пусни момчето да тича и дърдори. Неговото доказателство за каузалност a priori е наистина възвисяващо.
Бях няколко дни при [Мориц] Шлик в Росток по повод юбилейния празник на университета. По този повод изслушах лоши политически излияния и видях наистина смехтворности в областта на провинциалната политика. Забавното бе там, че всички се познаваха по човешки толкова много, че силните тонове, за каквото и да прозвучаваха, винаги бяха придружавани от смешни фалшиви тончета. За тържествена зала бе свободен само театърът, с което на празника бе придадено нещо комедийно. Очарователно бе да се види, как в две съседни централни ложи, разположени една под друга, седяха хората от старото и новото правителство. Естествено, новото бе трактувано от академичните величия с прикрита злост от всякакъв вид, а на бившия велик херцог бяха организирани безкрайни овации. Срещу вродената слугинска душа не помага никаква революция! Шлик е изящен ум. Трябва да гледаме да му уредим някаква професура, защото при обезценяването на имуществата той остро се нуждае от такова нещо. Това обаче ще стане трудно, защото не се числи към философската поместна църква на кантианците.
Нещастието на Планк ме хваща за сърцето. Не успях да сдържа сълзите си, когато го посетих след завръщането ми от Росток. Той се държи удивително храбро и стабилно, но човек съзира гризящата го мъка.
Писмата на жена ти са прекрасни, така неподправени и уцелващи. Навярно нашият приятел Опенхайм скоро ще открие мечтаната хебама, ако ли не, радостното събитие ще се отложи за още някое време. В подобен лош вид бременност живее и приятелят ми Хабер, който в неволята си сега, след твоето изселване, се е устремил към мен. Той има изключително насилствен метод да извлече истината от природата. Срещу аргументирани съмнения той се позовава на своята институция. Той е особен тип яростен варварин, но при това наистина интересен.
Вашият конфузен Лоренц категорично ме изкомандва да дойда във Франкфурт за някакъв съвършено излишен доклад; той е една от най-смешните кокошки, обитаващи катедрата. За съжаление, аз си имам други грижи. Майка ми идва, умираща, при нас вкъщи – трябва да намеря начин за кратко или дълго да приютя децата си с бившата ми жена в Германия. Накъдето и да погледнеш, затруднения и грижи.
Поведението на Антантата започва да става противно даже за моя вкус. Надеждите ми за Обществото на народите, изглежда, не искат да се осъществяват. Все пак, въпреки вноса на въглища, изглежда, и Франция твърде страда, както се вижда от актуалните ограничения на персоналния превоз по нейните железници. При нас движимата и недвижима собственост ще бъде закупувана от чужденци, докато сме англо-американска колония. Добре че не трябва да продаваме или жертваме за империята мозъка си! Надявам се всички да сте здрави и да не зъзнете много.
От сърце ви поздравява
Вашият Айнщайн
